През целия период на своето съществуване Военна академия „Г. С. Раковски” заема достойно и важно място в армейския и обществения живот на страната. Висше училище с огромен научен престиж и потенциал, огнище на военни знания, символ на националната военна наука и място, където се кове българската военнотеоретична мисъл, Военната академия безспорно е най-важната военнонаучна и военнообразователна институция у нас, където през годините се подготвят хиляди висококвалифицирани офицерски кадри. Но през 1912 г. до осъществяването на всичко това е все още твърде далеч…
В условията на извършващите се в началото на миналия век реформи и модернизация на българската армия, необходимостта от офицерски кадри с висше образование става все по-силна. Ето защо на 11 декември същата година с доклад до държавния глава цар Фердинанд І, военният министър генерал-майор Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. В мотивите на своето предложение той изтъква, че бързото развитие на военното дело налага “учредяването на едно висше военно учебно заведение под названието Военна академия”.
На 12 декември 1911 г. докладът за създаването на академията е одобрен от цар Фердинанд І. В резолюцията към него той отбелязва: “Одобрявам с особена радост внасянето на този законопроект в XV обикновено Народно събрание и поздравявам армията с това щастливо и съдбоносно решение”. На 15 декември военният министър обявява решението, а законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. документът е гласуван и приет от народните представители, а на 20 април с указ № 26 царят утвърждава Закон за Военната академия. На 7 май документът е подпечатан с държавния печат, а с публикуването му на 8 май 1912 г. в “Държавен вестник” влиза в законна сила. Основаването на академията става реален факт.
Двете балкански войни от 1912-1913 г. отлагат откриването на академията до 4 януари 1915 г., когато учебната година започва при голяма тържественост. Присъства и цар Фердинанд. И сега обаче слушателите не успяват да завършат своето следване. Причината е бушуващата Първа световна война, чийто пламъци обхващат през есента на 1915 г. и България. Всички офицери от българската армия са изпратени по частите, а следването на слушателите – прекъснато и оставено за по-спокойни времена.
Тези времена така и не идват и след края на войната. По силата на Ньойския договор, подписан с държавите от Антантата през есента на 1919 г., България закрива всички свои военни школи и военноучебни заведения. Остава да съществува единствено Военното училище. Въпреки ограничителните клаузи на договора, през 1922 г. Военната академия започва своето скрито съществуване на територията на Военното училище в София, но като Преподавателски курс, под чието име съществува до 1938 г.
През 1931 г. успоредно с изучаваната до момента в Преподавателския курс генералщабна специалност, започва изучаването на нова специалност с еднаква продължителност на обучение – 3 години. В академията се оформят два самостоятелни отдела – Генералщабен и Интендантски, във всеки от тях се води съответното обучение.
След 1935 г. обучаваните в Преподавателския курс офицери постепенно нарастват. До 1944 г. в академията завършват обучението си 16 офицерски випуска, в това число 16 генералщабни и 11 интендантски. Образование получават 521 офицери, между които и 10 чужденци (хървати), или средногодишно са обучавани по 32 души.
След започването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява. Единствената промяна, въведена поради водещата се война и възникналата във връзка с това необходимост от командни кадри с висше образование, е намаляването на срока на обучение на две години. Личният състав на учебното заведение не взема участие във войната до 1944 г., но мнозина негови възпитаници, вече като генерали, оглавяват българската армия, а в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945 г.), успешно организират, ръководят и провеждат нейните операции срещу войските на Вермахта.
След завръщането на участвалите във войната слушатели през 1945 г. редовният учебен процес на академията е възобновен. На 5 март 1946 г. с регентски Указ № 6 на Военната академия се дава името на патриарха на българското националноосвободително движение Георги Стойков Раковски,
а през 1952 г. получава и първото си бойно знаме.
През следващите години в академията настъпват поредица от промени, свързани с преминаването й към мирновременно състояние, осмислянето на опита от войната и най-важното – с овладяването й от комунистическата партия. Всичко това намира израз в извършването на основни структурни и кадрови преустройства и в обучението и възпитанието на личния й състав.
В края на 40-те години във Военната академия възникват нови звена. Създадени са основен и задочен факултет, Висш академичен курс, който подготвя старши офицери за отговорни щабни длъжности в армията, изградени са и катедри. Във връзка с нарастването на броя на обучаемите личният състав на академията постепенно нараства и през 1953 г. достига 1000 души. Обучението е насочено главно към подготовката на офицери за управление на частите и съединенията по време на война. Мирновременните функции и задачи все повече преминават на заден план.
Активизира се също научноизследователската работа. През 1954 г. в академията са зачислени първите докторанти, присъдени са първите научни звания и е избран първият й професор. Научноизследователската дейност води до издаването на първите научни трудове, които обслужват главно учебния процес. Излизат от печат и първите два тома на “Трудове на академията”.
От есента на 1958 г., след извършеното обединение с Военнотехническата и Военнополитическата академия, Военна академия “Г.С.Раковски” се превръща в единствения център за подготовка на квалифицирани командни, инженерно-технически и политически кадри за армията. Факултетите стават 5, а катедрите – 25. Постепенно делението им по видове въоръжени сили се премахва. Оформят се факултети, обединяващи подготовката на командно-щабните, политическите и техническите офицери, и на слушателите задочници.
През 1967 г. в академията са създадени специализирани научни съвети по военни, философски и икономически науки. Започват да се обучават и военни специалисти от бившия Съветски съюз, от Куба, Йемен и Виетнам.
През 80-те години на миналия век учебните планове и програми в академията постепенно се усъвършенстват и изчистват от темите, повтарящи изучаваното във военните училища. Особено внимание се обръща на оперативно-тактическата и тактико-специалната подготовка и на видовете осигуряване на бойните действия. Към 1986 г. в нея вече работят 7 професори, 68 доценти, 5 доктори на науките и 107 доктори.
Условията, при които съществува ВА “Г. С. Раковски“ в годините на Студената война, дават отражение върху нейната структура и изучаваните дисциплини. Те ограничават контактите й в рамките на Варшавския договор и идеологизират учебно-възпитателния процес. Въпреки някои слабости в нейната дейност, тя успешно изпълнява своите функции на висше учебно заведение. В редиците й израстват висококвалифицирани преподавателски и научни кадри в областта на военното дело. Това позволява на академията да подготви хиляди командни, щабни, военнотехнически и тилови офицери за Българската армия.
Дълбоките обществено-политически промени, настъпили в цялостния живот на страната след 1989 г., рефлектират и в сферата на военното дело. Във Военната академия, както и в поделенията на българската армия, се извършва деполитизация и департизация. Партийно-политическите структури на комунистическата партия са премахнати, а военнополитическият факултет и идеологическите катедри в академията – закрити.
Пристъпва се към основно преработване на учебната документация, като ударението в подготовката се поставя върху отбранителните военни действия. Осъществяват се първите контакти с военно-научни структури на страни от НАТО и съседни на България държави. Извършва се ускорена интеграция на военното с гражданското образование, четат се лекции от изявени учени от други научни институции. Броят на слушателите е постепенно редуциран и за около 10 години намалява 5 пъти, а на академичния състав – 3 пъти.
След 2000 г. все повече се разширява международното сътрудничество на академията. Днес тя поддържа официални връзки с повече от 20 сродни институции от други страни. Чрез участието си в работата на Консорциума на военните академии и комитети в областта на отбраната и сигурността, академичният състав се включва в различни международни проекти, което повишава авторитета на академията и подпомага евро-атлантическата интеграция.
В резултат на извършените след 1989 г. структурни преобразования, днес във Военната академия функционират четири основни звена – Факултет “Национална сигурност и отбрана”, Факултет “Командно-щабен”, Департамент “Езиково обучение” и Институт за перспективни изследвания за отбраната. Обучението се извършва по 12 магистърски специалности от двете акредитирани направления “Национална сигурност” и “Военно дело” и по 11 акредитирани научни специалности за обучение в докторантура. В курсовете за следдипломна квалификация в академията се обучават около 1000 офицери и цивилни служители. Днес Военна академия “Г. С. Раковски” е национална институция за висше образование, квалификация и научни изследвания по въпросите на националната сигурност и отбраната. Тя е най-старото висше военно училище в България и третото по реда на своето създаване висше училище в страната.